Разкази

Цената е с отстъпка 20 %

Документална проза

 

Цената е с отстъпка 20 %

 

Поезия

Проза

Писма

Цената е с отстъпка 20 %

Книга, която да четеш с бучка лед в устата

 

Ако кажа, че всичко в тази книга е много лично, все едно нищо да не кажа. И истинско, като вдишване уста в уста след всеки стих, разказ или писмо в Skype. Не, няма удавници в лодката, разсъхнала се в пустинята. Няма и пустиня, макар че “потъват бавно, в пясъците на брега се давят“ в търсене на „най-уютното крайбрежие“. Има ли го, няма ли го – кой знае. Пустинята е в нас самите, пресичайки обезлюдени паралели и меридиани (нали в огъня влагата изчезва!). Не ни го казаха, макар, че самите ние си го знаем...

 Единият живее на брега на морето, другият - някъде в балкана, а битката им срещу страховете от самотата е бюлетин за нивото на пресъхналата река. „Виното и хляба си за мен“ е втората съвместна книга на Руми Пенчева и Иван Ставрев след „Дъх на вечност“ (поезия и проза, издание на Сдружението на писателите в Добрич, 2014). И двете книги са заченати в социалните мрежи, те там си и живеят, страдат и обичат, и двете книги трябва да се четат с главоболие, както казва един мой приятел. Докато в „Дъх на вечност“ стихът и разказът са се слели в едно придихание, в едно сърцебиене, понякога като морзова азбука, препредавани с точки и тирета. Всяка следваща книга би трябвало да е с нещо различна, нещо да я отличава от предишната. Докато „Дъх на вечност“ е моноспектакъл, където действието се движи от „авторовите“ ремарки, от театралния гардероб на лирическия герой, то във „Виното и хляба...“ персонажите са двама, сънищата и бляновете са самоопределени и индивидуализирани. Междуметие, дума, знак, болка, сън, метафора е повод другият да хване греблото и да тика шлепа, лодката или дъската към омая на човешките взаимоотношения. („Игра на криеница“; „Оби, отварям вратата. Нататък... сме двамата! Ето „Завесата“ - I. S., R. P.). Няма ръкопляскания, няма бис. Доколкото имаш сили да замълчиш. Някаква вътрешна драматургия движи действието. От вътре навън. И от вън навътре. Създадената от Руми Пенчева и Иван Ставрев друга оптика, провокира читателя да се вгледа в собственото си битие, да пренареди ценностите си и да припознае житейските си лабиринти. (Според Вл. Янев, съществува „множествена памет на непобедения българин, на отстояващия човек“). Дали това не е заради любовта - „Орфей ще слезе в Ада заради Евредика“.

...Тези стихове да се четат с бучка лед в устата („Пътешествие в оранжево“ - поема в памет на самоубилия се българския поет Фикри Шукриев; „Жажда“; „Лятно слънцестоене“ - I. S.). Тази поезия не назовава болката, тя търси жестове на въображението (“Огън-сърце“; „Очите на тъгата“; „Прегръдки“ - R. P.). Урбанистиката на сегашното време не реконструира миналото. Лутайки се по улиците от страховете си, двамата автори съхраниха своите чувства.

През 2010 г. издадох последната самостоятелна книга на Иван Ставрев „Продължение в отвъдното“ (Издателство МС, Варна). Е, само дето не си взехме сбогом. Каквото имахме да си кажем, казахме си го. Оставаше само някой ден да турим под печат „Събрани съчинения Иван Ставрев“. И да пием по едно питие за здраве (или за Бог да прости!). (Петър Тодоров)

От изповедалната на Дългопол:   

Димитър Златарски

Андрей Германов

Анчо Калоянов

Иван Вълчев

Цветан Тъодоров

Цената е с отстъпка 20 %

Цената е с отстъпка 20 %

Както знаете съществуват различни кръгове в обществото. Кръг „Орион”, кръг „Монтерей” и др. Нашият кръг се нарича „Вятъргивей”. Специализирани сме в областта на нещастната любов, бракоразводните процеси и патологичната ревност. Сбирките се състоят в споделяне на натрупания от членовете опит и завършват в някое от районните полицейски управления или спешните медицински центрове. Достъпът до нашия кръг е силно ограничен. Не че липсват кандидати. Критериите обаче са 59 много високи. Последният например го приехме едва след като съпругата му го изхвърли от семейното жилище направо през терасата на третия етаж, но той оцеля, падайки върху някакви храсти. За всяка сбирка си има протокол. Съдържанието е строго секретно, обаче за вас ще направя изключение и ще ви запозная с част от споделеното. За да дооформя социалното ви развитие, така да се каже.

За наше голямо щастие, имаме няколко члена, специалисти в областта на патологичната ревност. В човешкото общество те са венецът на творението. С тях трябва много да се внимава, защото никога не се знае какви мисли им се въртят из главата. Както ти се смее и хоп!!!: „Ти откъде познаваш мъжа ми?!”. После върви, че обяснявай…

Не в рая, а в ада да изпраща Бог душите ни, пак трябва да минават през неговото сито.

Унизен, до смърт, българинът знае, че нищо не е погубено до край, щом знае неговото име.

Мъж като народ огромен.

"...- Любов моя, Обратният път е пътят към себе си. Пътят към енергията, която стои в пространството на дните ни и неуморно чака да бъде извикана. Обратният път са ръцете ни, в едната длан стискаме вярата, в другата истината. Обратният път е светлината, пътят, който следваме с душите си! Обратният път е посятият избор, който свободните сърца намираме! Обратният път живее извън въображението ни, надничащ през открехнатите врати на фантазията. Той е онази безкрайна приказка, която четем заедно, живот след живот…"

Истoрически роман

Баща ми беше човек на словото, изкушен от перото. Написа няколко новели, романи, разкази, приказки и басни. Нито една от тези творби не стигна до печат. Съдбата му отреди да живее във време, в което идеологията стоеше над всичко и беше мерило за всичко. А той не приемаше тази идеология - беше му органично чужда. Рецензент на една от първите му новели бе виден вече български писател, наречен по-късно българския Маркес. Оценката му за новелата беше кратка и ясна: „... повестта има литературни качества, но не отговаря на идеологическата линия на нашето издателство." Последният му роман - „Адмиралът на султан Мехмед И”, върху който работи повече от десет години, получи унищожителна критика. Аргументите, разбира се, бяха пак идейнополитически. Неудобно било да се пише за българин, приел исляма, и издигнал се до адмирал на турския флот, участвал в превземането на Константинопол. Това щяло да повлияе зле на неукрепналото национално съзнание на някои наши сънародници (по онова време с пълни сили се провеждаше „възродителният процес"), бил неудобен за добрите ни отношения с Гърция и прочие смехотворни спекулации. Не можах да се въздържа и без негово знание отговорих на въпросния господин. Все пак този роман беше оценен по достойнство и получи втора награда на литературния конкурс „Варна" през 1991 г. Едно заслужено удовлетворение за татко, при все че романът така и не беше отпечатан.

Сега тази книга е пред вас! (Иван Войнов)

Документална проза

Документална проза

Документална проза

   

В дневниците си отбелязах каквото трябваше,

за да оставя на градущето поколение.

                                   Архим. Инокентий Софийски

През годините се сменят поколенията, сменят се обществено-политическите строеве, но любовта към любимия отбор остава вечна. Клубовете, наследници на “Черно море”: “Спортист”, “Гранит”, “Тича”, Владислав” и “Приморец” изведоха бокса, вдигането на тежести, гимнастиката, плуването, футбола, баскетбола, волейбола, ветроходството, академичната гребане, кану-каяка, модерния петобой, тениса, синхронното плуване и колоезденето на широкия друм на просперитета и ги утвърдиха като пример за подражание. Във всеки етап от своето развитие още от най-ранните години клубът, дружеството, сдружението "Черно море" и неговите предшественици са били надеждна опора на националния спорт. Ехото от началото на организираното физкултурно движение в страната чрез създадената Северобългарска спортна лига огласява и след век пределите на страната и разнася славата и по света. Историята винаги ще помни 82-мата черноморци, които завоюваха 4 титли, 7 сребърни и 7 бронзови медала от Олимпийски игри!