Кръстоносното дело и кръстоносните походи
За да разберем обстоятелствата, довели до кръстоносния поход към Варна, е полезно да разграничим кръстоносната идея като идеология и кръстоносните походи като отделно взети събития. Кръстоносната идея, като продължително противопоставяне на враговете на християнския свят, се формира в Западна Европа във вековете след Първия кръстоносен поход и превземането на Ерусалим през 1099 г. Кръстоносният доход, в рамките на кръстоносния идеал, трябва да бъде определен като военна кампания, водена срещу враговете на Западната църква и провеждана номинално най-малко тод покровителството на папата. Въпросните врагове биха могли да бъдат мюсюлмани, eретици, схизматици или езичници, но Ислямът бил архитип на враг, който играел централна роля във формирането и подхранването на кръстоносния идеал. Още повече, представата за „освобождаването” на Ерусалим, след като мюсюлманите си го отвоюват през 1244 г., остава една вдъхновяваща химера сред целия Западен християнски свят. Въпреш че тя твърдо се закрепила и станала начин на мислене на Западното хрисгиянство след Първия кръстоносен поход, кръстоносната идея все още изисква специални стечения на обстоятелствата, за да се превърне от идеология в едно активно начннание.
